Ст.н.с. д-р Георги Митринов е роден на 25.11.1958 г. в с. Славеино, (някогашното Карлуково) Смолянско.
Работи в Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин”, гр. София, в секция История на българския език. Занимава се с изследване на родопското говорно богатство и като цяло на етнографските особености на родопското и тракийското българско население. Проучва Среднородопската възрожденска писмена традиция, публикува материали за писмени паметници и за писмената традиция в Златоград. Публикува материали в специализирани и научнопопулярни издания за българските родопски говори в Златоградско.
Изследва говорите на селищата от някогашната Златоградска кааза, които днес са на територията на република Гърция (с. Луджата, Сареле, Мемково, Джуванци, Угурли и др.) Има над 120 публикации, голяма част от които за Златоградско. Книги: “Златоградски сборник” (съставител), София, 2000 г.; “Райковски дамаскин”, Смолян, 2005 г. Докторска дисертация на тема “Златоградски сборник – среднородопски възрожденски паметник от средата на ХІХ век” (2003). Изготвя речник към книгата на Ефим Ушев “Златоградска народна поезия. Сборник с родопски песни от Златоградско-Неделинския район” (София, 2002).
Специално внимание отделя на темата за “помашкия” език или на опитите в Гърция и Турция да се обоснове наличието на “помашки” език, който или е различен славянски език от българския, подобно на "македонския език" във Вардарска Македония (гръцка теза), или е език от тюркската група езици, който няма нищо общо с българския език (турска теза). В България неспециалисти в тази сфера, местни мюсюлмански религиозни деятели, лансират идеята за арабски или персийски произход на българите мюсюлмани и езика им. Всички тези публикации са неаргументирани от научна гледна точка и са оборвани в публикации на Георги Митринов.
Носител на медал за заслуги в духовната сфера на община Златоград.
