Къде се намира Западна Тракия?

Във времето на демократичните промени се нароиха множество средства за масово осведомяване, както вестници и списания, така и телевизии и радиостанции. Всички тe имат свои новинарски рубрики, в които е отделено място и за синоптична прогноза.  От известно време в някои синоптични прогнози, публикувани в ежедневници или излъчени в новинарски емисии на радиостанции, се употребява название Западна Тракия за западните краища на Горнотракийската низина. Наблюденията са от емисиите на радио Дарик и от рубриките на други радиостанции, както и от интернет сайтове. На 26.08.2011 г. при представяне на прогнозата за времето през деня водещият на новините по радио Дарик в 8.30 ч. спомена географска част от България Западна Тракия. Явно имаше предвид западната част на Горнотракийската низина, защото Западна Тракия е географска област в Беломорието, заключена между долните течения на реките Места от запад и Марица от Изток, а на север граничеща с южните родопски склонове. На 27.08.2011 г. в новинарската рубрика на радиото в 19.00 ч. отново бе спомената Западна Тракия, както и в новинарската емисия на 28.08.2011 г. в 8.30 ч.  В друга новинарска емисия на 01.11.2011 г. от 15.00 ч. се спомена че: „Увеличение на облачността ще има в Източна България, Дунавската Равнина и Западна Тракия”. За съжаление неправомерната употреба на географски термин Западна Тракия за западните краища на Горнотракийската низина продължава и през 2012 г. Така в новинарските емисии на радио Дарик  от 14.30, 16.00, 18.00 ч. на 03.09.2012 г. бе отбелязвано: „През нощта ще е ясно, над източните райони и Западна Тракия облачно”.

   

Такава употреба се открива и в рубриките на радио България, като в понеделник, 03.09.2012 г., в 18:30 ч. се споменава в синоптичната прогноза за 04.09.2012 г.: „Времето ще е предимно слънчево. В ранните сутрешни часове над източните райони от страната и в Западна Тракия ще се образува инверсионна облачност, която до обяд ще намалее…”

Свой принос има и tvoetoradio.com, в чиято рубрика Локални новини е дадена прогноза за 20.02.2012 г.: „В понеделник на много места в Дунавската равнина и Западна Тракия ще има мъгла или ниска слоеста облачност…”

Подобна употреба се открива и в други интернет сайтове. Това особено важи за новинарската рубрика  „Новини” от www.24chasa.bg. В синоптичната прогноза за 06.09.2012 г. пише: „… над източните райони от страната и в Западна Тракия, където ... Такава е прогнозата за времето на НИМХ към БАН…” ( www. 24chasa. bg/ Article. asp?ArticleId=1520444 - 64k). Названието се използва и в интернет страница radar.bg: „До обяд слънчево, после дъжд и гръмотевици - 2012-05-08 - radar ...; …8 май 2012 ... е обявен в централните райони на Северна България, Западна Тракия, ... Такава е прогнозата на Националния институт по метеорология…” (radar.bg/bg/2012-05 08/article/1069017_ %D0%94%D 0%BE_ %D0%BE%D ... - 79k).

    

На страницата на Vesti.bg, в рубрика Синоптици пише: „…12 Дек 2010... в Рило-родопската област и Западна Тракия, съобщи НИМХ. ... Вижте подробна прогноза за времето у нас и по света на сайта ...” (www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3470811 - 76k).

В друга прогноза за времето от 13.25 ч. на 28.07.2011 г., качена в интернет на Vremeto.bg, под заглавие „Започва захлаждане, на запад с валежи” четем: „Вали на места и в Рило-Родопската област и Западна Тракия”; „...над отделни райони на северозападна България и централната част на Дунавската равнина, Тракийската низина” (vremeto.bg/view_article.php?article_id=4043 - 30k).  Отново в интернет на Vremeto.bg - рубрика на Дарик нюз, може да се открие текст на прогноза от 15.50 ч. на 20.07.2011 г., в който е написано: „Над Северозападна България, западната част на Стара планина и Западна Тракия се развиват мощни купесто-дъждовни облаци...”.

Употребата е засвидетелствана и на страницата на sever.bg: „Пътна обстановка за 4 септември - Статии - sever.bg… 4 септ. 2012 ... Днес времето ще е предимно слънчево. Сутрешната инверсионна облачност в източните райони и Западна Тракия до обяд ще…”. Това важи и за www.kaldata.com: „Времето - днес , утре ... и какво ! - Страница 7 - Празни приказки ... 30 ян. 2012 ... Страница 7 от 14 - Времето - днес , утре ... и какво! ... ще има значителна облачност, в Западна Тракия ще бъде и мъгливо. (www.kaldata.com/forums/topic/186375-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC ... - 199k).

Неправилната употреба на названието се среща и в сайта Vnews (Варна нюз), в прогнозата за времето на 20.02.2012 г.: „Днес на много места в Дунавската равнина и Западна Тракия ще има мъгла или ниска слоеста облачност. В останалите райони ще бъде предимно слънчево, но около обяд от югозапад ще започне увеличение на облачността, първоначално висока и средна…”. Открива се и в рубриката за прогноза на времето на econ.bg с допълнение Деловият портал от 23.01.2010 г., в 12.30 ч., под заглавие „Източна България блокирана от сняг и студ”. В текста четем: „В Югозападна България  и Западна Тракия температурите ще са по-високи...”; „... В Западна Тракия и Югозападна България температурите ще са по-високи”. (portuvai.bg fitwell.bg peika.bg econ.bg biznews.bg stat.bg sever.bg get.bg).  Засвидетелствана е и в сайта Dnes.bg Новини, в прогнозата за 08.05.2012 г. под заглавие „Ще вали, ще трещи. БАН спусна "жълт код" | Dnes.bg Новини”: „…8 май 2012... Повече гръмотевици и обилни валежи очакват синоптиците днес. Заради потенциална опасност метеоролозите обявиха код "жълто" в централните райони на Северна България, Западна Тракия, Родопската област, във високите полета на Западна България и в Софийска област.

Използването на название Западна Тракия за западните краища на Горнотракийската низина в прогнозата за времето се налага и чрез повтарянето на един и същ пасаж от текст на предишна прогноза. Така на новинарската рубрика в интернет „Новини от 24chasa.bg” постоянно се изписва текст „... и в Западна Тракия, където ще се образува инверсионна облачност…”. Той е отбелязан на дати: 13.01., 05.02., 18.02., 11.04., 20.05., 24.06, 28.06., 12.08., 16.08., 25.08., 01.10., 03.10., 03.11., 05.11., 16.11., 23.11.2011 г.; 05. 01., 15.01., 26.01., 23.03., 16.07., 24.08., 02.09., 08.09., 09.09.2012 г. В случая са прегледани от 1 до последната 35 страница включително, със синоптични прогнози.

Не прави изключение и новинарската рубрика на агенция Фокус от 11.00 ч. на 21.11. 2011 г., където е публикуван следният текст: „Днес в Югозападна България и Западна Тракия ще бъде предимно слънчево. В останалата част от страната преди обяд ще бъде мъгливо или с ниска слоеста облачност. Такава е прогнозата за времето на НИМХ към БАН съобщи за агенция Фокус" дежурният синоптик Мартин Иванов”. Прибавени са и ключови думи: БАН, време, НИМХ, ноември, прогноза, слънчево, температури.   Употребата на новосъздадения термин се открива и в синоптична прогноза от 13.30 ч. на 24.01.2010 г. на в. „Новинар”, също в интернет. В нея четем: „По-високи ще са дневните температури в Югозападна България и Западна Тракия, между минус 3 и плюс 2”. 

Интересно е, че употребата на новото географско название продължава да се разширява, като навлиза и в телевизионните новинарски емисии. Така на 08.12.2012 г. в новинарската емисия на БНТ Канал 1 в 23.30 ч.  при съобщаване на прогнозата за времето бе споменато че: „…в Северна България и Западна Тракия ще вали дъжд…”. В новинарската емисия на ТВ 7 от 11.01.2013 г., в 23.00 ч., при съобщаване на прогнозата за времето през следващия ден, бе споменато: „По-студено ще е около Видин и в Западна Тракия…”. В прогнозата за времето на новинарската емисия от 23.00 ч. на същата телевизия от 16.02.2013 г. отново бе споменато: …в Дунавската равнина и Западна Тракия…”.  Същевременно продължава употребата на названието и в новинарските емисии на радио Дарик. Така в емисията в 8.30 ч. на 09.12.2012 г., при съобщаване прогнозата за времето бе казано: „…в по-голямата част на Северна България и Западна Тракия ще вали сняг…”.

От всички тия данни става ясно, че се прави опит да се наложи употребата на название Западна Тракия за западните краища на Горнотракийската низина при обявяване на синоптичните прогнози в новинарски емисии на отделни радиостанции, както и на печатни издания. Видно е, че неправилната употреба се открива и в интернет сайтове. Но в българския обществено-политически живот се е утвърдила употребата на название Западна Тракия за територията между долните течения на р. Марица на изток и р. Места на запад, а на север южните родопски склонове, още повече, че на два пъти през ХХ в. областта е попадала в границите на българската държава. Названието на областта е възприето и в Гърция – Δυτικη Тρακια Дитики Тракиа, и в Турция – Batı Trakiya Батъ Тракия. Название Западна Тракия се употребява в българската историческа наука, както и в турската и гръцката, за означаване на посочената част от Балканския полуостров. Освен това то е използвано и в междудържавни договори, уреждащи присъединяването на областта към определена държава в края на Междусъюзническата война от 1913 г., на Първата световна война от 1919 г. и на Втората световна война от 1945 г. Утвърдило се е в българската историческа и етнографска наука и се употребява в ред изследвания като: „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой” (С., 1920) на Ан. Иширков; "Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико-революционно движение" на Хр. Караманджуков (С., 1934); „Принос към изучаване на българските говори в Източна и Западна Тракия”. – Тракийски сборник, 1935, № 6 на Ст. Младенов; „Обезбългаряването на Западна Тракия” (С., 1940) на Ан. Разбойников; „Народностният лик на Западна Тракия. Исторически и етнографски проучвания” (Бургас 1942) на Г. Попаянов; „Западна или Беломорска Тракия” (С., 1946) на Ив. Батаклиев; „Българските говори в Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия” (С., 1991) на Т. Бояджиев и др.

Интересно е да се види кое кара българските синоптици да употребяват термин Западна Тракия за назоваване на западните краища на Горнотракийската низина. Може би неправилната употреба на географското название в отделни интернет сайтове? Така например в bgglobe.net/bg/regions/read/zapadna-trakiya - 138k може да се прочете „Западна Тракия. Районът на Западната Горнотракийска низина се отличава с равнинен релеф и по-гъста населеност. Основните възможности за туризъм тук са свързани с богатото културно-историческо наследство. Основният културен и регионален център е Пловдив... Западна Горнотракийска низина се характеризира и с наличието на минерални извори. По известен балнеолечебен курорт е град Костенец…”. В тоя уж географски материал са смесени незнайно защо двете понятия: Западна Горнотракийска низина и Западна Тракия. Навярно част от синоптиците ни в нароилите се множество средства за масово осведомяване черпят данни и от такива материали, което обаче е неправилно, предвид утвърдената в българската географска наука терминология за назоваване на Горнотракийската низина и на нейните части. Интересно е, че не е вкаран в употреба и „термин” Източна Тракия за източните краища на Горнотракийската низина. Така например в рубрика за прогноза на времето по радио Дарик в 9.00 ч. на 11.03.2014 г. специалистът Любомир Кържилов спомена: Дунавската равнина, Източна Тракия…”

Но нека видим каква терминология е утвърдена в българската географска наука. Позоваваме се на данните в изследването „География на България. Физическа география. Социално-икономическа география”. С., 2002, дело на учените от Географския институт при БАН (География 2002). В раздел „Досегашни физико-географски регионализации на България. Исторически преглед” (с. 384-387) са обхванати всички по-важни изследвания по темата. В тях се използват термини: Тракийско-Странджанска област с Горнотракийска подобласт (Мишев, Вапцаров, Данева 1989; Петров 1980, 1997) и Краищенско-Тунджанска (преходна) зона с област Горнотракийска низина (Иванов, Георгиев, Стойчев, Петров 1968), но и: Средногорско-Тракийска (преходна) област с Тракийско-Средногорска подобласт (Гълъбов 1966); Средногорско-Тракийска (преходна) област с Тракийско-Среднотунджанска подобласт (Гълъбов, Михайлов, Тишков, Зяпков 1975). За съжаление в приложената накрая на изданието библиография посочените в скоби индекси не се откриват, поради което не са включени в библиографията на настоящата статия. Видно е, че в някои класификации е избегнато уточняващо название Горнотракийска с по-общото Тракийска. Но в това сравнително най-ново академично изследване по география на България се утвърждава понятие Горнотракийска област като част от таксономичната система на регионалните единици в България (с. 408-409).

В друго по-старо академично издание на „География на България” от 1989 г. се употребяват термини Тракийско-Странджанска област с Горнотракийска подобласт, която включва Тополнишко-Хисарски район и Пазарджишко-Пловдивски район (География 1989: 6; 138, 142). В още по-стара публикация от 1966 г., плод на съвместна разработка между Географския институт на БАН и  Института по география на АНСССР, се определя, че „В морфографско отношение Тракийската низина се разделя на две части – Западна (Пазарджишко-Пловдивско поле) и Източна (Старозагорско поле)”, които се разделят от Чирпанския праг (География 1966: 137).

Видно е, че в нито едно от посочените изследвания не се употребява термин Западна Тракия за западните краища на Горнотракийската низина. Би трябвало с това да се съобразяват и синоптиците при изготвяне на своите прогнози за времето, които се разпространяват в средствата за масово осведомяване и утвърждават употребата на географска терминология. Неудачен е опитът да се въведе употребата на названието на утвърдена вече историко-географска област от южните части на Балканския полуостров за географска част от днешната територия на република България. Още повече, че  название Западна Тракия е свързано с историята на България и със съдбата на изконното българското население там, особено през първата половина на ХХ в., когато то е подложено на унищожение. Показателни са данните от Уикипедия, свободната енциклопедия, с които би трябвало да са запознати изготвящите прогнозата за времето в интернет сайтовете синоптици. А там пише, че: „Беломорска Тракия или Западна Тракия (на гръцки: Θράκη, Траки или Δυτική Θράκη, Дитики Траки или Ελληνική Θράκη, Елиники Траки, турски: Batı Trakya, Батъ Тракя или Yunanistan Trakya, Юнанистан Тракя) е историко-географска област понастоящем в Гърция, част от гръцката административната област Източна Македония и Тракия… Западна Тракия е тази част от Тракия, която е разположена между Места на запад, Марица на изток и първите склонове на Родопите на север. Днес към Западна Тракия принадлежат три гръцки административни окръга (нома): Еврос (Έβρος), Ксанти (Ξάνθη) и Родопи (Ροδόπη). Западната граница на ном Ксанти леко се разминава с традиционната западна граница на Западна Тракия. Към Западна Тракия принадлежи и егейският остров Самотраки, част от ном Еврос. Приблизителната площ на Западна Тракия е 8 578 км², а населението ѝ - 368 993 (2005). Най-голям град в областта е Комотини (Гюмюрджина) с население от 63 774 души (2001)”.

Л И Т Е Р А Т У Р А:

География 1966: География на България. Първи том. Физическа география. С.

География 1989: География на България. Физикогеографско и социално-икономическо райониране. С.

География 2002: География на България. Физическа география. Социално-икономическа география. С.

Ковачев 1987: Ковачев, Н. Българска ономастика. С.