5 юни 2015 г.

115 години от рождението на Царя на вицовете - Боян Николов Чинков (1899 – 1979)

Арх. Чинков със семейството си.
Източник: Регионална библиотека - Смолян
През 2014 г. се навършват 115 години от рождението на архитект Боян Чинков, известен още като царят на вицовете¹. Роден е на 10.02.1899 г. в с. Карлуково, Ахъчелебийско (дн. с. Славеино, Смолянско), в семейството на Никола и Шина Чинкови, като шесто дете, от които 5 момчета. Баща му бил абаджия, с дюкян в Гюмюрджина, а в Карлуково имал съоръжения за обработка на вълна (боядисване, чепкане, тъкане на аби за мъжка носия (потури, долами, елеци). Бил заможен. От карлуковските абаджии, той бил водещият по количество произведени аби. Никола Чинков бил общественик в селото. Изучил повечето си деца. От момчетата 4 добили средно или висше образование. Майката Шина била природно интелигентна. Тя е от Киряковския род и е братовчедка на съпругата на среднородопския възрожденски деятел Киряк Бялковски от Устово и майката на Илия Бялковски – Мария Димитрова. На 90-годишна възраст била с добро зрение и четяла художествена литература, дори романи.

Боян Чинков получава основното си образование в с. Карлуково, чието училище, по данни на училищните инспектори на Българската екзархия, е водещо, не само в Ахъчелебийско, а и в Гюмюрджинско като цяло. Гимназия завършва в гр. Гюмюрджина, през 1919 г. Имал желание да продължи образованието си и през 1921 г. заминава за Грац (Австрия), да следва архитектура. На следващата година се прехвърля във Висшето техническо училище в гр. Берлин (Германия), водещо по това време в Европа. Завършва го през 1925 г.

След завършване на образованието си се установява в гр. Пловдив. Изкарва задължителния едногодишен стаж в Окръжното инженерство и от 1926 г. получава удостоверение от Министерството на строежите и архитектурата с право за извършване на частна практика. Има ателие на главната улица на гр. Пловдив, пред входа на което е поставена голяма табела с надпис: „Архитект Боян Чинков от с. Карлуково, Пашмаклийско се установи на частна практика в гр. Пловдив, ул. „Княз Александър” 19, срещу кино „Екселсиор”. Първите му проекти са в Пловдив и в Асеновград. Един от тия първи проекти е за сем. Боеви в Асеновград, които били заможни, а по-късно се оженва за една от дъщерите им. После споделял, че първо взел парите на сем. Боеви, а после – най-сладкото, т.е. дъщерята им.

След голямото земетресение от 1928 г., нанесло много поражения на сгради в Пловдивско и Старозагорско, той ръководи над 50 обекта в Пловдив и по долината на р. Марица. Постепенно разширява дейността си, като има обекти в Карлово, Белово, Пашмакли, Даръдере, Мастанли, Кошукавак и др. Работи по построяването на училища, читалища, музеи, почивни станции, здравни домове, вилни сгради и частни жилища. През 1946 г. проектира голям почивен дом в м. Имарет дере (дн. Хайдушки поляни) на фондация за социални грижи „Д-р Никола Чилов” към химическите заводи в Костинброд, но настъпилите обществени промени осуетяват осъществяването на проекта. Проектира вила „Майстор Манол” в курорта Пампорово, както и къщата на д-р Константин Чилов в с. Славеино, превърната по-късно в къща-музей „Д-р Константин Чилов”. Проектира камбанария в Асеновград, сгради на църква и читалище в Момчилград, сградата на общинското управление в гр. Кърджали и др.

Синът Никола Чинков издава книга за баща си, озаглавена „Архитект Боян Чинков”, (Пловдив 1995, 139 с.). В нея се изнасят данни за 13 проектирани от архитекта сгради в гр. Пловдив и 67 в различни селища, главно в Южна България: Асеновград, Смолян, Кърджали, Момчилград, на Пампорово и др.

Архитект Боян Чинков умира на 31.07.1979 г. в гр. Пловдив, скоро след завръщането си от курортното място Имарет дере, където има наследствен имот и малка вила. На паметната плоча на гроба му в пловдивските гробища пише: „Тук почива царят на вицовете”. 

Известният архитект е още по-известен като съчинител и разпространител на вицове. Трябва да се уточни, че става въпрос за политически вицове и то разпространявани през 50-те и 60-те години на ХХ в., по време на комунистическото управление, когато това строго се е наказвало. За продукцията на интелектуалеца се носят легенди. Едни му приписват създаването на близо 100 вица, други – от 100 до 300, а някои твърдят, че е автор на 500 вица. Държал да се знае, че разказва само свои вицове. За съжаление, във връзка с арестуването му и осъждането му за антидържавна дейност, тефтерите, в които записвал вицовете, изчезват. След излизането от затвора пък било немислимо да възстанови старите тефтери, както и да води нови. Така до нас са достигнали едва двадесетина вица, но те са достатъчни, за да обрисуват картината на времето, в което са създадени, а и да покажат таланта на създателя им. Знайно е, че арх. Чинков не е български дисидент, но с ярката си гражданска позиция в ония трудни антидемократични времена засенчва новоизлюпените около датата 10 ноември в най-новата ни история куп „дисиденти”, за чиято „титанична” борба с комунистическата власт обществото тогава научи.

Ето някои от тия вицове:

1. На Понеделник пазара в Пловдив, в близост до днешния тунел имало мекичарница. Една сутрин арх. Чинков отишъл при мекичаря и го попитал каква е цената на една мекица и горе-долу колко пари изкарва от мекиците на ден. След това му дал назованата сума, като прибавил няколко лева отгоре, но с условие да раздава мекиците на купувачите без пари. И така скоро пред мекичарницата се събрала голяма тълпа от хора, които се борят да се докопат до безплатните мекици. Същевременно органите на реда не спели и скоро пред мекичарницата са озовал един милиционер. Той разбутал тълпата и като стигнал до мекичаря, го попитал защо дава мекиците без пари. Мекичарят отговорил, че един човек му платил и му казал да не взема пари от клиентите. Същевременно посочил и човека, който стоял в другия край на улицата и наблюдавал какво се случва. Милиционерът се отправил към самотния човек, представил му се и го запитал защо е платил на мекичаря да раздава мекиците без пари и да създава смут сред населението. Архитект Чинков го погледнал и казал: „Ех момче, младо си още, животът е пред тебе. А аз съм човек на възраст, днеска ме има, утре ме няма. Сигурно няма да доживея до комунизма, та исках да видя как ще е при него, когато всичко ще бъде безплатно”. 

2. Арх. Чинков твърдял, че през комунизма хората трябвало да носят само обувки с грайфери. Като го питали защо, отговарял, че партийните агитатори обяснявали на хората как тогава всичко щяло да бъде по мед и масло, та според него щяло да бъде много хлъзгаво за придвижване.

3. Имало период в Пловдив, когато хлябът бил с лошо качество. Правели го в един хлебозавод, но бил много черен и корав. Влиза арх. Чинков в магазин за хляб и казва: „Дайте ми един руски козунак”.

4. По време на Карибската криза и изявите на Никита Хрушчов в ООН, където тропал по трибуната с обувка в ръка, арх. Чинков влиза в Халите на гр. Пловдив и на щанда за месо, където имало изложени свински глави, посочва една глава и казва на продавача: „Я ми претеглете тая Хрушчовка, ако обичате”.

5. През 1949 г., малко преди отец Ангел да затвори вечерта църквата „Св. Петка” в Пловдив, влиза арх. Чинков с радиоапарат, окичен отгоре със запалени свещи и казва на свещеника: „Отче нося го да му четеш”. „Какво да му чета? За какво?” – пита отчето. „Чети му, че много лъже, бе отче” – отговорил арх. Чинков.

6. В едно ТКЗС петелът отишъл при председателя и му казал, че иска да напусне. На въпрос защо, отговорил, че се чувства безполезен. По цяла сутрин пеел, за да стават хората за работа, но те не го слушали и се успивали. След него дошло кучето, което също искало да напусне. А мотивацията му била, че то лаело постоянно по крадците, но хората не го слушали и си крадели от стопанството. Накрая при председателя дошъл и бикът, също с молба за напускане. „Ти пък какво искаш?” – попитал учудено председателят, а бикът отвърнал: „В това ТКЗС няма място за два бика и аз трябва да си отида”.

7. Радио Ереван номинирало бащата на Тодор Живков за Нобелова награда по биология. Приносът му бил, че създал говореща тиква.

8. Чушката (доматът), картофът и фасулът кандидатствали за членове на Партията, но и трите кандидатури били отхвърлени. Чушката твърдяла, че е червена и е много вкусна, но й обърнали внимание, че преди да стане червена, била зелена. Кандидатурата на картофа категорично била отхвърлена, тъй като носел „фашистки” имена: „Бинте”, „Фуран”, „Урана” (в случая става въпрос за марки картофено семе – бел. ГМ). Фасулът пък бил отхвърлен, защото издавал държавни и партийни тайни. Но тиквата я приели. Отхвърлените кандидати я попитали как е станало това, а тя отговорила, че като влязла при комисията, вътре били същите тикви като нея и се разбрали.

9. На въпроса кое е най-дългото животно в света, арх. Чинков отговарял - прасето, защото главата му била в София, а задникът – в Москва.

Според някои данни авторът на вицове бил арестуван в края на 1963 г. Процесът срещу него се състоял на 14, 15 и 16.01.1964 г. Преди това прекарал 30 дена в ареста на ДС и 15 дена в Старозагорския затвор. Съдебен състав с председател Богдан Груев и прокурор Андонов изслушват в продължение на 3 дена 37 свидетели, които са слушали вицове от създателя им. Повечето били негови колеги и се опитвали да омаловажат „антидържавния” характер на тия вицове, за да не утежняват и без това тежкото му положение. Въпреки това арх. Чинков бил осъден на 5 години лишаване от свобода с конфискуване на част от имуществото му, по обвинение за разпространяване на политически вицове. Но лежал само 11 месеца. Според други източници в Старозагорския затвор арх. Чинков прекарва времето от 20.11.1963 до 10.09.1964 г. Когато на 11.09. му съобщили, че ще го освободят, той възкликнал със съжаление: „Ех момчета, тъкмо си бях решил жилищния проблем за пет години”, но директорът му се сопнал да внимава какво говори, че ако попадне втори път там, може и да не излезе жив.

А ето част от обвинителната реч на процеса, за да добият по-младите читатели представа за тогавашното време: „Нашата страна уверено крачи по пътя към своето развитие напред. Всяка година растат комините на огромни промишлени комплекси, израстват просторни жилищни блокове, училища, почивни станции. Има обаче отделни хора, които заслепени от дълбока омраза към народната власт, не искат да видят тези постижения. Такъв е архитект Боян Чинков. Той използва някои трудности, които нашият народ среща по пътя на своето социалистическо развитие, за да умаловажава постигнатите успехи и да клевети партийните и държавните ръководители, както и Великата Съветска страна. Под формата на политически вицове Боян Чинков е злословил по адрес на народната власт. За тези си деяния клеветникът справедливо беше призован на подсъдимата скамейка. Състав от градския съд в Пловдив разгледа делото му. Бяха разпитани много свидетели, които потвърдиха обвиненията срещу разпостранителя на вицове, клевети и злословия срещу народната власт. Съдът осъди Боян Чинков на пет години лишаване от свобода и конфискуване на част от имуществото му."

Една част от вицовете на арх. Чинков са свързани с престоя му в затвора:

10. Като арестували разказвача на вицове, милиционерът, който извършил ареста, му предложил да разкаже един виц, за да го пусне. А арх. Чинков остроумно попитал: „От тоя или от по-горния етаж?”

11. След като вече е въдворен в Старозагорския затвор, милиционер надзирател води осъдения арх. Чинков към килията му, а той вървейки възкликнал: „Това е най-щастливият ден в живота ми!”. Защо? – попитал надзирателят, а осъденият отговорил: „Защото доживях да ида на място, където няма опашки!”

12. В затвора арх. Чинков го заболял зъб и бил отведен при зъболекаря. Седнал той на зъболекарския стол и зъболекарят го подканил да си отвори устата, но реакция не последвала. Зъболекарят отново го подканил да си отвори устата и така няколко пъти, но без резултат. Накрая зъболекарят се обърнал към надзирателя да го накара да си отвори устата или да го маха от кабинета му и надзирателят се сопнал на арх. Чинков: „Айде отваряй си устата, да не седиш в килията с болния зъб”, а арх. Чинков отговорил: „А-а, аз веднъж вече си отворих устата и ето докъде я докарах!”

Пак по това време, на изложба със стентабла в центъра на гр. Пловдив, по случай 20 години от създаването на структурите на Народната милиция, едно табло било посветено на „идеологическия клеветник” арх. Чинков. На таблото имало изписани и два вица, разпространявани от него: 

13. По това време имало държавен почин жените среднистки да бъдат изпращани да работят в селското стопанство, за да го развиват по научному. И на въпроса защо няма яйца на пазара, арх. Чинков отговорил, че откакто среднистките отишли в птицефермите по селата, научили кокошките да правят аборти, затова и яйцата се свършили.

14. На въпроса „Коя е най-голямата страна в света?” арх. Чинков отговарял – Съветският съюз, защото сеел в Украйна, пък жънел в Канада. Вицът е създаден във времето на зърнена криза в СССР, след Втората световна война, когато там се внасяло канадско жито.

За предсрочното освобождаване на арх. Чинков от затвора има различни версии. По данни на ген. Сарийчев, тогавашен работник в системата на МВР, след вкарването на арх. Чинков там се обадил Боян Българанов, тогавашен член на Политбюро на ЦК на БКП, който отговарял за административните органи, и споделил, че според френски другари имало в български затвор архитект, вкаран там заради разпространяване на вицове. Разпоредил се да няма такъв случай.

Друга версия е, че лично тогавашният френски президент ген. Де Гол се застъпил за него. Де Гол се обърнал към представители на френските медии, които твърдели, че в страната няма демокрация, като казал, че във Франция на тях им е позволено да го критикуват открито, дори да публикуват карикатури, в които той е изобразен като магаре. Попитал ги какво още искат и дал за пример България, където за един политически виц хвърлят човек в затвора. Други твърдят, че при среща на западноевропейски ръководители в Англия, посветена на правата на човека, френският президент поставя въпроса за осъдения в България за разпространяване на политически вицове архитект. 

Според някои ген. Де Гол поставил въпроса за осъдения за политически вицове български архитект при лична среща с Тодор Живков. На нея той заявил: „Господин Живков, ние с Вас имаме общи колекционерски интереси. Аз колекционирам вицове, а Вие колекционирате разказвачи на вицове”. Т. Живков отговорил, че не знае за такива случаи, но като се върне в България, ще провери. Впоследствие били взети мерки. 

Има и друга версия, според която арх. Чинков членувал в международна организация на архитектите със седалище Париж, заедно със свои някогашни състуденти и колеги от Берлинското техническо училище. След завършването му приятелите продължили да общуват. До неговите колеги достигнали сведения, че е арестуван и съден за разпространяване на политически вицове, поради което те подели инициатива за освобождаването му.

Така или иначе, дошъл моментът да бъде освободен предсрочно от затвора. Както бе отбелязано по-горе, когато от управата на затвора му съобщил вестта, той възкликнал: „Ех момчета, тъкмо си бях решил квартирния въпрос за няколко години напред, и сега нова изненада”. Но директорът на затвора му се сопнал да внимава какво говори, че следващият път ако попадне там, не се знае дали ще излезе.

Несъмнено има и вицове, свързани с периода след освобождаването на арх. Чинков от затвора, макар да са и по-малко.

15. След освобождаването му го среща една съседка и го пита за къде се е забързал, а той отговаря: „Отивам в Ортопедията, да ми гипсират езика, че виждаш ли какво ми се случи заради него…”

16. Веднъж отишъл на зъболекар, че го заболял зъб, но на подканата на зъболекаря да си отвори устата, той посочил задника си, като после обяснил, че са го посъветвали да не си отваря устата, та ако може през задника зъболекарят да си свърши работата.

17. Един ден влязъл в малко квартално магазинче със съдържател арменец. Собственикът го запитал любезно какво ще желае, а арх. Чинков отговорил, че иска да си купи чай. Арменецът продължил в същия тон: „Какъв ще обичате? Имаме руски, грузински, китайски, индийски…” Но арх. Чинков възкликнал: „Стоп, стоп, стоп, какъвто ще да е. С политика вече не се занимавам”.

18. При разговор с Касабов от съседното на Славеино с. Кутела през 70-те години на ХХ век, арх. Чинков споделил, че иска да си купи луканка от 16 лв. за килограм. На въпроса на кутелеца „Чем има ли такава скъпа луканка?”, арх. Чинков уверено отговорил: „Ше има, ще има”.

Арх. Чинков винаги запазвал добрия тон и по никакъв начин не се изтъквал като репресиран след престоя си в затвора. Наскоро след освобождаването му, на ул. „Иван Вазов” в Пловдив случайно го среща тогавашният студент и бъдещ медик проф. Илия Киряков, родом от с. Славеино. На въпроса му „Батьо Бояне, какво правиш?”, получил отговор: „Амужа, малко бях запас”.

Във времето се появяват и анекдоти, свързани с арх. Чинков, които не са негово дело. Така например при прокопаването на тунела за пътна връзка под едно от пловдивските тепета зевзеци шеговито обяснявали, че от едната страна тунелът се прокопавал от ония, които слушали вицовете на арх. Чинков, а от другата копаели разпространителите на тия вицове.

Широко разпространение има и разказът за една друга случка по време на съдебния процес срещу арх. Чинков. Накрая, след като била прочетена осъдителната присъда, дали право на осъдения за последна дума и арх. Чинков разказал следната история. В Швейцария някога живял един много талантлив младеж. Като студент имал свой приятелски кръг и помагал на приятелите си да завършат успешно обучението си, а също им давал ценни житейски съвети, с които да се справят в трудни ситуации. След завършване на висшето си образование състудентите запазили приятелските си връзки. И отново талантливият млад човек помагал с ценни съвети на всичките си приятели. След време приятелите му дозрели до идеята да сформират партия и поканили своя талантлив приятел да се включи. Той заявил, че ще им помага със съвети, но по никакъв начин няма да участва с членство в партията им, защото не иска да се занимава с политика. Но получавайки ценни съвети от приятеля си съпартийците се явили на парламентарни избори и дори ги спечелили. Дошло време да съставят правителство. Отново се насочили към своя незаменим приятел и съветник с цел непременно да го включат в новото правителство. Опитали какво ли не, но не успели да го придумат. Накрая започнали да го уговарят, че неговото участие в правителството е жизненоважно за Швейцария и категорично му заявили, че няма да отстъпят, докато не го накарат да се съгласи. Тогава той възкликнал: „Добре, съгласен съм да участвам, но ако ми дадете министерството на корабоплаването”. С това арх. Чинков завършил своя разказ. Настанала тишина, която продължила доста дълго. По едно време един от съдиите се престрашил и се обадил: ”Е как така министерството на корабоплаването, пък Швейцария няма излаз на море?”. А арх. Чинков отвърнал: „Ами в България като съдят, да не би да има демокрация?” 

В случая не е важно дали наистина това се е случило и арх. Чинков е разказал пред Народния съд въпросната случка с поучителен край. По-важно е, че тя се разпространява и днес, като разнася славата на Царя на вицовете, който и в ония трудни политически времена е успял с помощта на онова неподправено лекарство хуморът да критикува недостатъците на един обществен строй, нетърпящ критика. 




БЕЛЕЖКИ:

¹ Част от разказаните истории и някои данни за животописа на арх. Боян Чинков са заимствани от следните книги: 

Илчевски, Ст. „Не изтръгвайте корените от родното село. Принос към историята на Славеино”. Смолян, 2005.

Карапетков, П. Славеино минало. Пловдив, 1948.

Карапетков, П. Славеино родовете. София, 1996.

Чинков, Н. Архитект Боян Чинков. Пловдив 1995.



Няма коментари:

Публикуване на коментар