Животът с бързи темпове върви напред. Сякаш вчера беше времето, когато в детството ми из родопските дебри нямаше още асфалтови пътища, леките автомобили бяха рядкост, както и телевизионните приемници. За много селски къщи единственият източник на новини и връзка със света бяха радиоточките. Слава богу, вече имаше електричество. Такава беше картината в началото на 60-те години на ХХ век. После през 70-те и 80-те години хората масово си накупиха телевизионни апарати. Появиха се транзисторни радиоапарати и т.н. Тогава някои бяха чували за компютъра, чийто първообраз заемаше почти цяла стая машинарии. После, в края на миналия и в началото на новия век новите компютърни технологии ни заляха, вмъкнаха се и се настаниха трайно в бита ни. А през цялото това време, от 60-те години на миналия век до днес, животът си течеше. Издаваха се вестници, списания, пишеха се книги. Пишещите машини тракаха усилено в стремежа си да покажат че са непоклатимо техническо постижение. Краеведите, онова особено племе хора чудаци, сътворяваха своите трудове, твърдо уверени в тяхната полза и приносен характер. Пишеха на пишещите машини и с умиление се сещаха за старите краеведи класици, творили с писалки, че и с мастило, често на светлината на газената лампа.
Днес все повече книги се издават. Краеведството се развива, но вече все по-трудно някой се наема да напише история на родното си село. Възрастните местни хора с енциклопедични познания за миналото на родния край отдавна си отидоха. Такива „динозаври” сега са екзотична рядкост из селата. Но пък краеведството търси своето ново място под слънцето в новите времена и е на път да го намери. А как и в какво измерение? В днешно време, когато да имаш собствен компютър е важна необходимост и дори е задължително, що се отнася за пишещите хора, интернет ни отваря вратата към нови светове. Вярно, той е рай и за хората с болни амбиции за изява, които пълнят всякакви форуми с безсмъртните си мнения (сякаш някой е длъжен да ги чете), но всяка новост в живота ни носи и своите лоши страни. Сега всеки средно интелигентен потребител на интернет може да си набави каквато си иска информация (но в достоверността й, не може да бъде сигурен), да събере на куп присвоеното и да си направи собствена книга например. Друг е въпросът доколко стойностна ще е тя, защото самото струпване на данни все още нищо не значи. От там нататък започва истинската творческа работа.
Възможността да твориш подтиква много хора да се пробват, като набавят с вълшебния клавиш, изпълняващ команди „Копи” и „Пейст”, нужната информация. Но дали тя е достоверна и актуална? Съвсем наскоро един научен работник си беше позволил наивно и безразсъдно да включи в автореферата си на труд за присъждане на научно звание данни за названия на българоезични селища в Ксантийско. Влязъл за малко в гръцка територия и набързо поговорил с няколко жени, които накрая казали, че били от еди-кое си село. Научният работник за да представи достоверни данни, без да е провел задълбочени изследвания, потърсил помощта на интернет и там в Уикипедия му се появило сведение, че въпросното село може да е и едно друго село, т.е. били изписани две възможни селищни имена. Ха сега де! В безизходицата си той преписал това сведение дословно, което обаче съвсем не говорело добре за неговата компетентност и добросъвестност при събиране на диалектен материал за научен труд. Накрая на самата защита трябвало да се чуди как да отговори на направената забележка за недобре изпипаната работа. Това е един частен случай, който обаче е показателен за опасностите, които крие наглед безкрайната интернет информация.
Иначе както в предишните епохи, така и в това наше ново време плагиатството се открива лесно. Трудно се спори обаче в интернет пространството с такива недобросъвестници, удобно скрити зад няколкото буквени знака на електронния си адрес. Нароиха се и немалко лъжеисторици и свободни граждани на света например, мераклии да пренапишат родната ни история, като я пресеят през ситото на открит македонизъм, пантюркизъм, глобализъм и какви ли не още –изми.
Ново поле за изява получават и един вид ентусиасти, които обаче нямат нужната подготовка за това. Така например в един интересен „родопски” блог napenalki.com (http://napenalki.com/blog.html) небезизвестният смолянски хуморист Шею се е опитал да инициира създаването на диалектен речник от Родопите. Видно е че на хората тая тема им е интересна, защото активно са се включили в начинанието, като изпращат диалектни думи и изрази. Но след като има събрани над 2000 думи, подредени по азбучен ред, работата започва да става сериозна, а липсва виждане какви да са критериите при създаване на тоя речник. Сега изграждането на речниковата статия се свежда до три графи. В първата е изписана думата, без да е транскрибирана според диалектния й изговор. Във втората се дава значението, а в началната част на речника вече се появява и транскрибиран вариант. В третата графа е дадено името на тоя, който е включил думата. Това е важно, но също много важно е от кой район (дори от говора на кое селище) е включената дума, за да има смисъл от създаването на тоя речник. Хубаво е да има и илюстративен материал, т.е. думата да е дадена в контекст. Разбира се, обикновените ползватели на интернет, увлечени по интересната идея да участват в създаването на диалектен речник, не са длъжни да имат високо филологическо образование или да са диалектолози, но администраторът трябва да има свои критерии за изграждане на речниковите статии, та да има смисъл от цялата работа. В случая Шею трябва да се запознае с родопския речник на Тодор Стойчев в трите му части, който включва към 15000 думи, а в архива на родоповеда те са били над 20000. Но не бройката е важна, а това да се спазват поне някои елементарни изисквания при създаване на речник. Например включените като заглавни думи глаголи да са в 1 л., ед.ч., сег. време (за сведение сега има причастни форми, форми в мн.ч. и т.н.). Много трябва да се работи по оформяне на значенията, което също е голяма слабост на речника. Тук могат да се изпишат куп забележки, като се цитират и нагледни примери, но не това е целта, а да се спомене на инициаторите на начинанието, че е хубаво една работа като се захване, предварително добре да е обмислена.
А колкото до краеведството, то има свое ново лице. Който не вярва, може да изпише вълшебната дума ЧЕРНИЧЕВО или пък електронен адрес http://chernichevo.blogspot.com на своя компютър и веднага ще се озове в блог със същото име. Да, вече има краеведчески блогове, посветени на Родопите. Създателите им са млади ентусиасти, закърмени с любовта към родния край. Те живеят в големия град, но болеят за едно кътче в Родопите, за неговите хора, за родния край. Е, разбира се, трябват и добри компютърни умения. Такова божествено съчетание се открива при създателя на блога за с. Черничево - Георги Станков. Още самото заглавие насочва посетителя какво да очаква:
„ЧЕРНИЧЕВО - Блог за историята, културата и забележителностите на село Черничево”. Отляво, в колонка са изброени рубриките на блога, които обхващат история (от антична до нова история); книги; лични; материална и духовна култура; последни новини; природа и околна среда; родове. На практика тия рубрики запълват тематично всички ония сфери, които трябва да бъдат избродени по пътя към познанието за родния край или за един хубав кът от най-обширната българска планина. След като вече ги няма енциклопедичните познавачи на историята на селото и края, това е начинът да се натрупат познания, стига да има ентусиасти, които да имат нужната техника, а и добрите възможности да работят с нея. Разбира се, нужна е и добросъвестност. Но един по-важен аспект на това словотворчество е да се споделят впечатления от посетения край, от непосредственото общуване с него, с природните и историческите му забележителности, с местните хора. Бъдещето на новото краеведство е именно такова. Не е нужно непременно тоя кът от планината да има изключителни природни дадености: трудно покорими планински височини или пък да е приютил екзотични представители на флората и фауната в световен или европейски мащаб. Има толкова наглед дребни неща, които могат да те грабнат от местните природни забележителности, от историческите паметници, колкото и да не са стари и уникални те!
Встрани са изброени чужди блогове, които авторът харесва и посещава. Сред тях са такива за Македония, за българите в Албания, за Васил Левски и др. Само като се прочетат заглавията на тия блогове, интересуващият се може да разбере какъв е светогледът на създателя на блога. Тия впечатления се допълват от разделите, посветени на любимата музика, любимите книги и филми на блогера (създателя на блога) или общо казано от „прегледа на профила му”.
Ето най-общо това е опитът за нов поглед към родния край, към неговата история и настояще. Такива блогове, посветени на Родопите все още се броят на пръсти, а що се касае до индивидуален блог, свързан с отделно малко родопско селище, то това е един образец как да бъде създаден такъв. Всеки интересуващ се ползвател на интернет може да посети блога, да го разгледа и ако се почувства съпричастен към позицията на създателя му, да сподели своето мнение. Това е също един нов начин за приобщаване към краеведството.
Тепърва ще се натрупват знания и умения при създаването на такъв вид краеведски творения, но и от пръв поглед е ясно, че засега представеният модел за изследване, и по-важно, за популяризиране миналото и настоящето на родния край е добър. Включените рубрики са изчерпателни, а и всеки може да ги допълва и пренарежда, както и да добавя нови в своя блог. Друг е въпросът, че след време сигурно ще се родят нови идеи, откриващи други възможности, но все пак това е пътят. Иначе, както при всяка новост, и сега вече са се нароили много опити за блогове, включващи например име Родопи и Родопа, но ако търсачът се поразрови из тях, ще види че на доста от тия опити мястото им не е там или по-точно идеята да се запълни с тяхната поява една празна ниша, не се е осъществила. С две думи те са си останали само опити. Но пък трябва да има и лоши работи, та да изпъкнат добрите.
Накрая трябва да поздравим Георги Станков за създадения от него блог и за любовта, с която пише за с.Черничево, Крумовградско, от което са корените на неговия род. Вместо да се опитвам да предам неговите думи, неговото отношение към заобикалящия го свят, аз предлагам на вниманието на читателя едно авторово откровение, споделено в блога на Нела Калова по повод наградата (уви, само морална), която е получил в края на 2009 г. за „креативен блогър”, значи най-общо добър създател на блог (така или иначе новостите навлизат в живота ни със своята терминология, която не може да бъде избегната). Текстът от близо 1 страница е достатъчен, за да добием представа за създателя на блог ЧЕРНИЧЕВО, за това как разсъждава той на тема роден край, за патриотизма, за България и за много други неща. А на въпроса „какво му носи писането в блога”, той отговаря че това е удоволствието да твори; радостта да преоткрива собствената си идентичност; щастието да среща съмишленици. Неща напълно достатъчни да осмислят един живот.
Накрая искам да посъветвам ентусиастите, които ще се заемат да създават свой блог, да не бързат. Нека поразгледат сътвореното досега, нека се посъветват с отзивчиви творци в тая нова краеведска насока, какъвто е Георги Станков, и тогава смело да се впускат в новото предизвикателно начинание. Все пак друго си е да има откъде да започнеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар